Клатичковски род

Уважаеми гости на тази Голешка родова среща, инициативата за това роднинско събиране е на Въцка Тонова, Радка Атанасова, Бонка Тонова и Гошо Райков. Предварително Ви моля за извинение, тъй като аз няма да се връщам далеч назад към нашия Клатичковски род, защото това е история, за която ние сегашните поколения малко знаем.
Аз не знам, кой е бил кръстника на нашия род за да носи името Клатичковци, но знам, че сме имали и друго име – Кюсе Тановци. Това е така, защото ние не сме имали буйни и гъсти бради.
Уважаеми голчани и гости на нашия родов празник, аз ще се опитам да преразкажа нещо, разказвано ми от нашите предци. Нека вземем за начало едничкия Клатичковски родов корен- нашия прадядо Тано. Такава му е била орисията да отиде в Желязвени и от там си взема жена. Името на неговата половинка била баба Гена. Те заживели трудния селски живот. Богатство голямо. Това ги е принудило да потдържат 4, 5 колиби. Баба Гена рядко е чувала името си- наричали са я баба Тановица. Родил им се е син Тоно, а след него и Атанас, на който съм кръстен. Тоно Танов има деца:- Йочо Тонов Танов, Стана Тонова Танова, Атанас Тонов Танов и Йона Тонова Танова. Вторият син на дядо Тано, Атанас Танов има трима сина – Радю Атанасов Танов, Тоно Атанасов Танов, Иван Атанасов Танов и дъщеря Гена Атанасова Танова.
Уважаеми гости, днес в нашия прякор Клатичковци, можем да доловим някойя шеговита или пък малко убидна нотка. Аз бих ви посъветвал да се гордеете, когато чуете някой да каже Клатичковци- вие сте малко големливи. Нека всеки да знае, че нашите родови корени са дълбоки, и че ядката ни е здрава. Ние сме музикално надарен род, и знаем, че изкуството не е наука а божи дар. Дарбата с пари не се купува и от старо време гайдата е веселила цялото ни село. В нашия род е имало големи танцьори, певци, свирджии – веселяци. Нека вземем за пример нашия чичо, дядо и баща Йочо Танов и неговата гайда. Той така умело свиреше с гайдата и едновременно пееше, че хем ни е разигравал, хем ни е разплаквал. Също така, той беше много увлекателен разказвач. Той е бил очевидец, как през войната 1913 година загива моя чичо Радю Атанасов- брат на баща му. Умирайки викал: “Помощ братя, аз съм Радю Атанасов”. Било е тъмна нощ. Наоколо са се чували свистенето на куршуми, страшни писъци и паническо бягство, стъпвайки по човешки трупове. Често сме се събирали през зимните нощи в чичо Йочо да послушаме сладките и игриви мелодии и неговите ненаситни разкази.
А кой е неговия брат Атанас Тонов Танов? Той също е владеел гайдата и имал трима синове- Йочо, Тоно и Семо Атанасови. Тях таланта също не ги е подминал. Тоно Атанасов- майстор на кларинета, Семо Атанасов- тромпетист и Йочо Атанасов- тъпанджия.
Разказвам ви накратко онова с което можем да се гордеем и не искам думите ми да прозвучат като самохвалство, защото това са истини за хора в едно недалечно минало.
Аз не помня нито моя дядо Атанас, нито баба Тановица, но се гордея с това, което ни е завещано от нашите предци. Те са притежавали всички нравствени ценности и човешки добродетели.
Както двамата сина на Тоно Танов, така и тримата сина на Атанас Танов са били майстор строители. Те са били със здрав характер и силна воля.Човещината и зачитането на родството са били на висота.
Живота на дядо Тано и баба Тановица (Гена) е бил живот в робски години. Драги потомци на дядо Тано, не искам да ви отегчавам, но ще ви разкажа една случка на баба Тановица (Гена) към края на нейния живот.
Това се е случило на колибата на Дарада. Една нощ в силна снежна буря дошли девет вълка. Разбили кошарата и влезли при овцете и козите. Първо се справили с кучетата и започнали касаплъка. От 27-28 животни като по чудо се отървала само една окървавена коза. Животното отишло и с рев и драскайки по вреатата събудило баба Тановица.Тя отишла до кошарата и що да види: Всички животни издавени. В този момент нещо се блъснало в нея, но било тъмно и не видяла добре какво е. Помислила, че е телето, което живяло с останалата стока. Оказало се, че не е телето, а останалия да си дояжда вълк. Започнало да се зазорява и баба Гена тръгнала разплакана за село. На около 300 метра от колибата срещнала Атанас (нейният син). Чувайки я от далече да плаче той побързал. Когато я пресрещнал я попитал: “Какво има ма мале?” А тя продумала: “Вълците сина издушиха всички овце и кози. Само една коза се е отървала и съм я затворила в колибата, но виж да не умре, защото и тя е в кръв.”Атанас и казал: “Иди си мале у нас, печката гори. Аз ще проверя и ще събера ловците. Ще ги изтрепем до крак вълците.” Тръгнал Атанас по следите и на около 200, 300 метра успял да узнае, че вълците били девет. Върнал се в селото за да събира ловците.
Същата сутрин на Ибрахим баща му тръгнал към колибата на дядо Галибан към Руен и малко над козли в Дуковската нива видял легнали деветте вълка легнали да си почиват от преяждане. Единя от вълците стоял в средата дежурен. Циганина в уплахата си хвърлили багажа си и хукнал по обратния път. По късно ловците дошли и узнали, че вълците са заминали в посока селоЛомец.
Уважаеми близки и далечни роднини, нека помним миналото на нашия родов корен. Нека не се срамуваме и обиждаме, защото всичко това е като фар за следващите поколения. По настоящем на мен лично ми липсва човешката и роднинската милост един към друг. Нека не забравяме, че във вените ни тече една и съща кръв. Не зависимо, че времето тече, непростимо е да забравяме и отричаме корените си. В нашето съвремие, не винаги сме в състояние да променим нещата които ни тревожат, но нищо не пречи да си подаваме ръка един на друг, да си имаме доверие и да не забравяме, че сме близки както като хора, така и по кръв.
Нека тази родова среща остане в паметта ни като скъп спомен. Нека за целия наш род да остане като голяма гордост живота на нашата пра баба Тановица. Тя е живяла в черното турско робство, но тя е първия столетник за село Голец, Доживяла около 110-115 годишна възраст. Да си пожелаем да доживеем всички нейната възраст и да сме горди потомци на Клатичковци. Да живеем така, че живота ни да бъде пример за децата ни. Да съхраним спомена за миналото и да го предадем на идните поколения.
Атанас Иванов Атанасов